В кухнята на БЕЛЛА

На пръв поглед между информационните технологии и кулинарията няма нищо общо. Кой би искал да опита виртуален омлет например? Освен, ако не е приготвен от един специален наш колега, който е посветен в тайните на кулинарното изкуство. Пламен Чеков, мениджър „Информационна развойна дейност” към направление „Информационни технологии” в „Белла България”, може да накара всяка домакиня да изпита люта завист към неговите подвизи в кухнята. Представяме неговата рецепта за празничната трапеза.

 За тестото – 1 ч.ч. пудра захар, 125 г краве масло, 500 г бяло брашно, 1 бакпулвер, 100 мл прясно мляко

 За плънката – 5-6 жълти ябълки, канела на вкус, около 50 мл бяло вино, 100 г захар, 10 г краве масло 

За намазване – 1 жълтък, захар,  

Смесваме пудрата захар с нарязаното масло на кубчета. Добавяме брашното, бакпулвера и млякото. Месим до гладко, хомогенно тесто. Оставяме тестото в хладилника докато приготвим плънката.

Обелваме и почистваме ябълките. Назязваме на по-едри кубчета. В тиган разтапяме маслото и прибавяме захарта. Когато започне леко да се карамелизира, прибавяме ябълките, виното и канелата. Задушаваме, докато карамелът се разтопи напълно и ябълките омекнат. Отцеждаме ябълките от соса и оставяме да изстинат.

Разточваме тестото до дебелина 5 мм. Навиваме на точилката и прехвърляме тестото във формата за пай. Притискаме към формата и изрязваме краищата, като оставяме около 1 см отстрани. Изсипваме вече изстиналите ябълки.

От останалото тесто нарязваме ивици, от които оплитаме решетка върху ябълките. След това загъваме краищата на тестото. Намазваме с разбития жълтък и поръсваме с кристална захар.

Печем в предварително загрята фурна до 160 градуса за около 30 минути. Сервираме върху соса от ябълките със стрък мента. 

Злият Мангустър е на път да открадне светлината от слънцето, има коварен план и е изобретил ужасна машина, но Тиби и Диби – супергероите на вкусните колбаси „Сачи за деца”, са готови на всичко, за да го спрат и да върнат усмивките.

Тази приказна история с щастлив край малчуганите могат да гледат в театър „Ариел”. Постановката се нарича “Вкусно е да си герой”. Представленията стартираха през октомври и ще продължат до май 2012 г., като всеки месец на сайта на „Сачи за деца” ще бъде публикувана актуална информация за датите им. През декември постановките са на 10-ти и 11-ти от 11 часа, съответно в залите на театър „Ариел” в кв. „Гео Милев” и кв. „Лагера”, като входът е свободен за всички.

Честито на Ангел, Ангелина, Лина, Михаил, Михаела, Мила, Милена, Рангел, Гаврил, Серафим, Райко, Рая, Радко, Райна, Радослав, Рада, Радостин, Емилия, Емил, Райка, Рачо, Пламен, Пламена, Огнян, Огняна, Милко, Милка. „Белла България” пожелава на именниците дълъг и щастлив живот, богата трапеза всеки ден и много здраве.

Традиционно на трапезата за Архангеловден присъстват ястия с овнешко, шилешко, пилешко, ябълки и други сезонни плодове, жито, фасул, овнешка пастърма, червено винце и разбира се обредната пита. Жените приготвят и раздават помежду си специални обредни хлябове, наричани “Рангелов” или “Господьов хляб”, “боговица”, “Света Петка”, “Рангелово блюдо”.

Ето и една бърза рецепта, ако искате да спазите традицията. Купувате пакет тесто за пици, питки и мекици „Фамилия”. Правите кръгла пита, украсявате я и оставяте да отлежи 10 – 15 минути. Печете 30 мин. във фурна, загрята на 200-250°.

Лято в косите, в морския залез, в детските очи, в зеленото на планината… Всеки от участниците във вътрешнофирмения конкурс на „Белла България” го видя по свой начин и го запечата в снимка. Получи се цял албум от уловени мигове – красиви, цветни, топли като летен дъжд. Споделяме трите най-добри снимки с читателите на blog.bella.bg в деня на туризма. Да си пожелаем повече пътешествия!

Сред многото български ястия, които минават за строго национални има едно, за което вписването в националния код е вън от всякакво съмнение. Това е баницата. Тя не е просто неизбежна част от празничното меню, а нещо много повече – тя е елемент от националния светоглед, мярка за душевно-битова хармония.

Ранната история на това традиционно печиво – баницата, не е известна, но няма съмнение, че е твърде стара и отвежда към тъмните векове на Средновековието, когато славяните са населили Балканския полуостров. Някои разновидности, като клин например, които се правят от две кори с плънка, напомнят за руски и украински пирог.

За мястото на баницата в българския народен светоглед можем да съдим от една богомилска легенда за сътворението на света. Според нея Господ бил създал небето като връшник (глинен или метален съд за печене на хляб), а земята била плоска и гладка като току-що омесена пита. Когато решил да я захлупи с връшника, тя се оказала по-голяма и не се побирала. Тогава Господ я понатиснал от всички страни и така се появили планините, а земята се нагърчила и заприличала на баница.

Тази идея за сътворението на света по образ и подобие на баницата обяснява и нейното превръщане в метафора за земните блага в българския народен светоглед. Думата е трудно преводима на други езици. Българската баница не е нито слоеный пирог, нито щрудел, нито бюрек. На английски понякога я превеждат като пай (pie), но това не е съвсем точно.

Преди няколко години в едно интервю по повод получаването на орден “Стара планина” Силви Вартан между другото каза, че все още прави баница на Коледа в Париж. Няма значение дали наистина го прави. По-важното е, че могъщият образ на баницата е превъзмогнал логичното изтъняване и скъсване на сантименталните връзки с родината. Затова българската баница не е обикновено празнично ястие, а нещо много повече. Тя е една голяма идея.

Източник: www.menumag.bg