Сред многото български ястия, които минават за строго национални има едно, за което вписването в националния код е вън от всякакво съмнение. Това е баницата. Тя не е просто неизбежна част от празничното меню, а нещо много повече – тя е елемент от националния светоглед, мярка за душевно-битова хармония.
Ранната история на това традиционно печиво – баницата, не е известна, но няма съмнение, че е твърде стара и отвежда към тъмните векове на Средновековието, когато славяните са населили Балканския полуостров. Някои разновидности, като клин например, които се правят от две кори с плънка, напомнят за руски и украински пирог.
За мястото на баницата в българския народен светоглед можем да съдим от една богомилска легенда за сътворението на света. Според нея Господ бил създал небето като връшник (глинен или метален съд за печене на хляб), а земята била плоска и гладка като току-що омесена пита. Когато решил да я захлупи с връшника, тя се оказала по-голяма и не се побирала. Тогава Господ я понатиснал от всички страни и така се появили планините, а земята се нагърчила и заприличала на баница.
Тази идея за сътворението на света по образ и подобие на баницата обяснява и нейното превръщане в метафора за земните блага в българския народен светоглед. Думата е трудно преводима на други езици. Българската баница не е нито слоеный пирог, нито щрудел, нито бюрек. На английски понякога я превеждат като пай (pie), но това не е съвсем точно.
Преди няколко години в едно интервю по повод получаването на орден “Стара планина” Силви Вартан между другото каза, че все още прави баница на Коледа в Париж. Няма значение дали наистина го прави. По-важното е, че могъщият образ на баницата е превъзмогнал логичното изтъняване и скъсване на сантименталните връзки с родината. Затова българската баница не е обикновено празнично ястие, а нещо много повече. Тя е една голяма идея.
Източник: www.menumag.bg
Loading ...