В кухнята на БЕЛЛА

Интервюто е  публикувано в “24 часа”

Венцислав Георгиев е на 44 години. През 1992 г. започва бизнес, докато следва индустриален мениджмънт в Техническия университет в София. Има три магистратури в областта на бизнес управлението.
Основава няколко компании за производство и търговия на хранителни продукти, които по-късно се обединяват в хранителния холдинг “Белла България” и най-големия логистичен център на Балканите – “Фреш Лоджик”.
Днес компаниите са част от холандския инвестиционен фонд “Импала Инвест Б.В.”, а Георгиев е сред акционерите и председател на Съвета на директорите на “Белла България”. Той е първият и единствен български мениджър, отличен от Европейската бизнес асамблея в Оксфорд като Мениджър на годината (2010).

- Г-н Георгиев, как работи един собственик на голяма компания за храни, каквато е “Белла България”, в кризата – вярно ли е, че днес мениджърите работят много, но никога не са имали толкова малка печалба?

- Така е. Новата епоха наложи нови стандарти и в работата, и в печалбите. Адаптацията е ключът към успеха. Моето мото е – днес е минало, а бъдещето идва много бързо. Постоянно срещаме нови предизвикателства. Но заедно с хората в компанията ги преодоляваме. Отворени сме към промените на пазара, към потребностите на партньорите и постоянно повишаващите се изисквания на потребителите.
Всеки бизнес се развива, за да печели. Но погледното в дългосрочен план, не печалбата е основното, а устойчивостта на развитието. Тази политика е успешната, развитието на “Белла България” го доказва и вярвам, че тя е общовалидна. Ние искаме да сме висококонкурентни не само в страната, но и на чуждите пазари. Постигаме го като предлагаме продукти с добавена стойност. Вече е традиция да разработваме нови категории в храните у нас.

- А какво яде в кризата българинът, от какво се отказва? “Белла България” е една от най-големите компании – производители на храни, и съм сигурен, че имате наблюдения и анализи.

- Логично е в условията на криза да се пести. При стоките от първа необходимост, каквито са храните, се наблюдава слаба промяна в модела на потребление. Българинът по-скоро намалява разходите за дрехи, електроуреди, почивки, но когато става дума за храна, в никакъв случай не е намалил изискванията и критичността си към етичността на компаниите производители.
Пазарът в България в момента е много ценово чувствителен и броят на потребителите, които търсят ниска цена, расте. Но не се правят компромиси с качеството на хранителните стоки. Този труден и на пръв поглед почти невъзможен баланс “Белла България” успява да постигне и това се доказва от запазването на пазарните й дялове в кризата. При потреблението по-скоро се наблюдава изменение от импулсивна покупка към предварително планирана, от растящите тенденции към ежедневни покупки в малък обем.

- По какво хранителният сектор усети кризата?

- Може да се каже, че в България хранителната индустрия се справя доста добре с кризата. Повечето месопреработвателни и млекопреработвателни предприятия са с кредити за модернизиране на производството и привеждането му в съответствие с европейските директиви. Намалялото потребление редуцира средствата за обслужване на тези заеми. За това допринася и междуфирмената задлъжнялост, която задържа капитали.
Кризата се усети и по скока в цените на суровините. А липсата на оборотни средства и капсулирането на банките към определени браншове в хранителния сектор допълнително утежняват обстановката.

- Как без турбуленция трябва да премине една компания през кризата – нови пазари, нови продукти, сваляне на цени, рекламни кампании, намаляване на служителите?

- Да се твърди, че някоя компания не е влязла в турболенция, най-малко ще е далеч от истината. По-важното е как да я овладее и да продължи развитието си в новите условия. Една компания трябва да е гъвкава, да планира съобразно реалностите на пазара, да има ориентираност към резултатите, да се фокусира върху желанията на потребителите, да работи в екип с хора, които са специалисти и са мотивирани, да се стреми да бъде изрядна – и пред данъчните институции, и пред контролните органи, и пред своите партньори, и пред обществото. Тоест новата епоха не понася “или”-тата, а налага модела на “и”-тата.

- Има различни мнения за стандарта “Стара планина”. Вие подкрепяте ли го и трябва ли да има държавни стандарти за производството на храни?

- Да, задължително. Аз съм твърдо “за” стандартите. Където ги има, няма хаос. Един етичен бизнес не може и не бива да търпи хаоса. Стандартът “Стара планина” е първата стъпка към новия ред, изискван от потребителите.

- Защо в България е така трудно да се прави производство?

- При производството на храни има много регулации, оказващи перфектните условия, качеството и проследяемостта на суровините и безопасността на продуктите.
Те са непосилни за много производители, свързани са с разход на ресурси и цялостна промяна в мисленето на преработвателите.
“Трудното”, за което ме питате, е комплекс от много показатели. Като започнем от машините и съоръженията, производствените халета, до хигиенните и дезинфекционните препарати. Всички те са продукт на европейски страни с в пъти по-голям стандарт. А продуктите, произведени от нас, предлагаме на местния пазар на в пъти по-ниска средна стойност. И въпреки това в българското производство на храни се инвестира. Продължава структурирането и устойчивото развитие на бранша.

- И как “Белла България” преодолява трудностите – вие произвеждате почти всички видове храни?

- Приехме идеята, че кризата е не само опасност, но и носител на възможности. Затова продължихме активно да лансираме нови продукти, като подобрихме планирането, повишихме ефективността и оптимизирахме разходите. Доказахме, че можем да преодоляваме предизвикателствата и дори да печелим от това. Създадохме нов модел за партньорство в областта на традиционната търговия и утвърдихме успешните практики в сферата на модерната търговия. Знаем, че за да расте бизнесът ни, нашите партньори също трябва да се радват на успехи.

- “Белла България” стана “Най-добра компания” на независимата неправителствена организация Европейска бизнес асамблея, Оксфорд, а серията детски месни продукти “Сачи за деца” бе отличена в националния конкурс “Иновации в хранителната промишленост”?

- Щастлив съм, че нашата компания е първият представител на българския бизнес, който получи международното отличие на Европейската бизнес асамблея от Оксфорд. По критериите на организацията наградата е доказателство за съвършенството във всички области и признание за постоянната загриженост към интересите на потребителите. Преди дни получихме и златна награда за глобален бизнес от Клуба на търговските лидери в Европа – Мадрид. През последните години получихме много международни признания. Но винаги най-голямо удовлетворение ни носи получаването на положителната оценка на потребителите.
Ние сме активно ангажирани с пълноценното развитие на българските деца. Повече от година работихме по проекта за първите функционални детски храни в страната “Сачи за деца”. Допитвахме се до родителите, проучвахме вкусовите предпочитания на децата и работихме в тясно сътрудничество с Българската педиатрична асоциация.
Изградихме и първите детски площадки “Белла” в различни населени места в страната, избрани отново от родителите. Знаем колко важно е децата ни да растат в сигурна среда, която да им позволява да се радват на детството си, и сме много щастливи да виждаме усмивките им, когато играят в детките кътове “Белла”.

- Кои отрасли могат да дръпнат икономиката, за да излезем по-бързо от кризата?

- Като представител на преработвателна компания, бих казал, че за нас е важно да се стимулира производството на суровини. Бихме искали да разчитаме изцяло на българско месо и мляко, с които да произвеждаме продуктите си. Парите на преработвателите, дадени за суровини, да остават в България. Това значи повече работни места, по-развито българско земеделие и повече ресурс за фермерите. Всичко това, ако се сбъдне, значи две неща – качествен продукт и ниска себестойност. Което носи другия ключ на една развита икономика – експорта, в който нашите браншове имат дългогодишни традиции, особено млечния.

- Бюджетът за догодина залага на износа като двигател на икономически ръст. Реално ли е това? “Белла България” ориентира ли се към износа?

- Имаме значително присъствие на чуждите пазари. Нашите продукти са много популярни в Румъния, където имаме собствена търговска структура. На този етап експортът на “Белла България” включва още много страни, между които Испания, Германия, Белгия, Дубай, Австралия, Турция, САЩ, Ливан, Ирак, но имаме още много работа по експорта. Заложили сме експанзия в тази посока.

- Шефът на НАП Красимир Стефанов заяви, че неплащането на данъци е станало национален спорт. Акциите на данъчните напоследък не създават ли усещането, че да си богат в България, е нередно?

- Нередно е да не си плащаш данъците, било повече или по-малко богат.

- Вие притеснявате ли се, че работите и печелите? Как да бъде разграничен бизнесът, който движи икономиката напред, и този, който стои на тъмно?

- Бизнесът, който представлявам, е позициониран точно под прожекторите. Но за съжаление не можем да се правим, че не съществува голям процент сива икономика в хранителния бранш. Мисля, че още може да се работи в тази посока.
За храните например ДДС е от значение. Ако е висок, дава възможности за увеличаване на сивия сектор. От една страна, това означава храни с неидентифициран произход и качество. Високата ставка е и стимул за фирми, които закупуват суровини от страни със значително по-ниска ставка, правят фиктивни продажби там и ги внасят у нас. Така лишават от приходи хазната и в дългосрочен план работят срещу развитието на обществото. От друга страна, се къса веригата за проследяемост на суровините, което не дава гаранция на потребителите за качеството. Понижаването на ДДС е доказан механизъм за намаляване на сивия сектор в хранителния бранш. Във Франция ДДС е 5,5%, във Великобритания – 5%, в Словения – 8,5%, в Холандия – 6%, в Германия и Полша – 7%. Ако ставката за храните се намали и у нас, крайният потребител ще получи възможността да избира само качествени и безопасни хранителни продукти, тъй като ще е спокоен за съдържанието и произхода на суровините. А хазната ще има гарантирани повишени приходи в абсолютна стойност.

Белла България стартира своя нов социален проект „Повече сигурни места за щастливи игри” за изграждането на нови детски площадки в големите градове в цялата страната. Началото на инициативата бе поставено с празник за Деня на детето в гр. Пловдив. Сред „виновниците” за успешния старт на националния проект е и Димитър Даржалиев, мениджър „Сграден фонд” в Белла България. Той отговаря за поддръжката на офисите и предприятията на компанията и ръководи ремонтите на корпоративните сгради.
В следващите редове ще разберете подробности за създаването на първата детска площадка на Белла България, подарък за децата на Пловдив.

Как беше избрано мястото за площадката?
Общината в район „Тракия” препоръча компанията да изгради нова детска площадка пред бл. 152 в район „Тракия”. Мястото е в близост до няколко блока пълни с деца, където доскоро нямаше сигурни места за игра.

Срещнахте ли трудности по време на изграждането й?
Основен проблем беше, че мястото, на което изградихме красивия детски кът, първоначално бе доста необлагородено – бе едно тресавище. Наложи се да поработим здраво по неговото обезводняване. Като начало насипахме над 50 кубически метра пясък, за да можем да осигурим твърда основа. След това подравнихме терена, оформихме бъдещите пясъчници и най-накрая поставихме различните видове атракции.
Около 3 месеца работихме, за да приключим основната работа по детската площадка. Но всички работихме с ентусиазъм и успяхме.

Как избрахте съоръженията на детската площадка?
Най-важното беше катерушките, пързалката, люлките, къщичката, оградката, пейките въобще всички съоръжения на територията на площадката да отговарят на европейските изисквания за безопасност. Затова първо попитахме родителите на какво биха се радвали децата им и какъв тип забавления искат да им предложи детската площадка. Потърсихме лицензиран доставчик и се допитахме до родителите от блоковете в близост до площадката, за да направим заедно финалния избор. След това беше лесно – купихме съоръженията, монтирахме ги, поставихме оградата, която предпазва от влизането на животни, както и от излизане на малките деца извън площадката, сложихме гумираното покритие около пясъчника, люлките и катерушките, за да предпазим максимално децата от нараняване, засяхме трева и засадихме дръвчета. И така създадохме първата детска площадка на Белла България, която компанията подари на децата от Пловдив. Едно ново сигурно място за щастливи игри.

Доволни ли сте от постигнатото?
Да, много. Бяхме част от първия проект на компанията в инициативата „Повече сигурни места за щастливи игри” и това много ни радва.

Игрите нямат край

Днес поставихме началото на нов социален проект. Белла България започва изграждането на нови детски площадки в градовете на страната под мотото „Повече сигурни места за щастливи игри”.

Изпълнителният директор на Белла България Елза Маркова и кметът на район

Първата детска площадка открихме в район „Тракия” в град Пловдив – квартала с най-много млади семейства, в който всяка година броят на новородените нараства със стотици. Мястото, което избрахме бе една неравна поляна, но за сметка но това се намира пред 4 сгради пълни с малчугани. Имайки предвид, че и голяма част от хората в нашата компания са родители, ние се посветихме изцяло на проекта. Решихме да създадем нова площадка, поради факта, че този тип места никога не достигат на жадните за игра деца. Първо изравнихме мястото с пръст, а след това и донесохме бетон, за да направим удобни пясъчници. Отгоре сложихме гумено уплътнение, защото искаме площадката ни да покрива всички стандарти за безопасност, а и всички ние помним как сме си жулили колената по асфалтовите градинки като малки.

Питахме хората от района какви катерушки и пързалки искат за своите деца. Разбрахме кои от съоръженията покриват стандартите за безопасност и отидохме на пазар, да си ги изберем. Честно казано, много си харесахме люлките и пързалката, да не говорим за къщичката – трудно се откъснахме от нея.

Снимка за спомен на децата с Елза Маркова, Гиньо Матев и господин Хотдог САЧИ

Началото на проекта поставихме с детски празник за Деня на детето. Десетки малчугани се забавляваха в компанията на господин Хотдог Сачи и госпожа Ръкохватка Сачи, които организираха танци и викторина с много забавни въпроси. С радост установихме, че децата дават само верни отговори, а въпросите бяха труднички, направо си знаеха повече от нас. В един момент дойдоха няколко деца и поискаха като едни истински млади звезди да застанат пред микрофона и да кажат стихчетата, които са научили специално за случая. Площадката се огласи от ръкоплясканията на присъстващите гости, които бяха силно впечатлени от тази самоинициатива. Вкусни лакомства зарадваха изгладнелите от много игри деца. Празникът продължи с рисуване на картинки и много снимки, част от които искаме да споделим с вас по-долу.

Горди сме с това, което постигнахме, защото вложихме не само парите и труда си, но и личното си време. Когато видяхме колко деца събра първоюнският празник на Белла България, и усмивките върху лицата им, разбрахме, че истинското щастието за нас е да продължаваме да създаваме радваме хората.

Необходимостта от създаването на повече и безопасни места за детски игри е сред най-актуалните обществени теми у нас. Като партньор в инициативата „Аз спасявам живот”, Белла България избра да работи в подкрепа на обществената каузата за повишаване на сигурността на българските деца. Водени от идеята за създаването на безопасни и модерни места за игра на децата на България, Белла България стартира национален проект за изграждане на нови детски кътове в големите градове в страната.

Едно от партньорствата, с които се гордеем вече 3 години е с Детски център „Свети Мина” в град София. Директорката на центъра се казва Сузан Йешели. Заедно със своите колеги от дома тя се грижи всекидневно за 35 деца на възраст от 5 до 15 години, страдащи от заболявания като церебрална парализа, аутизъм, синдрома на Даун. Като голяма част от тези домове в България, и ръководеният от Сузан Йешели център разчита изключително много на добрите сърца на хората, вниманието на отговорните институции и подкрепата на бизнеса.
В рамките на това сътрудничество Белла България се опитва усилено да отговори на непосредствените нужди на дома. Компанията и нейният екип не само подпомагат дейности целящи подобряването на условията на децата, но и постоянно оказва подкрепа на заведението и радва малчуганите с подаръци за празниците.

Представяме Сузан Йешели с едно откровено интервю за трудностите, които среща, за нуждите на децата и какво ги кара да се усмихнат. Ето какво сподели тя:

Детски център „Свети Мина” е сред най-успешните проекти за социализация на деца в неравностойно положение у нас. Какви трудности срещате и как ги преодолявате?
Детски център „Свети Мина” предлага тази социална услуга вече 12 години. Проектът наистина е успешен, защото се утвърди и работи ефективно толкова дълго време. Същевременно, поради голямата необходимост от дневни центрове за деца с увреждания, центърът служи като модел за изграждане на нови подобни заведения в цялата страна.
Основните затруднения, които срещаме са, че като неправителствена организация нямаме регулярно финасиране и постоянно търсим подкрепа от институции, частни лица и бизнес организации. Бизнесът е изправен пред сериозни изпитания през последните години, но въпреки това фирмите се стремят да помагат и, като цяло, имат положително отношение към домовете. Особено когато те са спечелили доверието им. Изключително сме благодарни на Белла България, защото разчитаme много на помощта на компанията. С подкрепата си, Белла България подпомага много работата ни.

Какво е отношението на българите към благотворителността?
Като че ли кампанийността е характерна за българската действителност. Най-вече се получават подаръци на Коледа и Великден, а нуждите ни са ежедневни. Многогодишният ни опит показва, че най-важното, необходимо и задължително условие за получаване на каквато и да е подкрепа, е доверието. Затова сме благодарни, че имаме партньор като Белла България. Години наред работим заедно, взаимно сме спечелили доверието си и винаги можем да разчитаме на подкрепата му.

От какво се нуждаят най-много децата и успявате ли да им осигурите всичко необходимо?
За децата първо трябва да се създаде подходяща среда за пребиваване, а тя изисква сериозна поддръжка. На първо място е необходимо осигуряването на специализирани, но уви, скъпи дидактични материали за тяхното обучение и за развитието на потенциала им. Много скъпа, но безкрайно нужна е и услугата „Транспортиране на децата от врата до врата”. Тъй като малчуганите пребивават целодневно в центъра, сериозно перо в разходите ни е и осигуряването на продукти за тяхното изхранване. Както се вижда, за поддържане на добро ниво на обслужване и покриване на всички съвременни изисквания, разходите са много големи и често имаме нужда от подкрепа.

Кои са нещата, които събуждат най-вече детските усмивки?
Като всички останали деца и нашите се радват на внимание, подаръци, лакомства и на много разходки.

Как бихте описали себе си?
Аз съм оптимист и винаги търся само положителните качества в хората, с които общувам. Така по-леко се преодоляват трудностите в живота.

Kакво бихте пожелали на посетителите на „В кухнята на Белла”?
„Добрите дела са като нежни цветя”. Получавайте и дарявайте такива цветя.