В кухнята на БЕЛЛА

На тази дата през 1693 година то е създадено от бенедиктинския монах Дом Периньон. По този повод припомняме специалната рецепта на „Белла” „Мезе за шампанско”.

Необходими продукти: 1 пакет бутер тесто „Белла” (800 гр), 1 яйце, 200 гр сирене, 1/2 ч.л. джинджифил (млян), черен пипер, 1/2 кг пудра захар и 4 пакетчета ванилия.

Начин на приготвяне: От бутер тестото се изрязват малки квадратчета (4 на 4 см). В средата се слага малко смес от сиренето, разбито с яйце, джинджифил и черен пипер. Оформят се малки триъгълници и се затиска с пръст само връхчето. Пекат се в предварително загрята фурна на 200 градуса до порозовяване. Овалват се горещи в смес от пудра захар и ванилия. Консумират се студени след 24 часа.

Майсторлъшките продукти на „Орехите” бяха предпочитаното мезе към висококачественото вино, представено вчера на гурме събитието на седмицата, на което винарската изба „Едоардо Миролио” обяви новата си серия вина „История без край”.

Ароматът на виното изпъкваше още по-добре в съчетание с вкуса на сурово-сушените продукти, произведени от подбрано месо в духа на старите майсторлъшки традиции.

Още за участието на майсторлъшките мезета „Орехите”.

Всички обичаме и се гордеем с традиционните луканки, неизменна част от вкусната българска трапеза. Още през далечната 1538г. турският султан Сюлейман I Великолепни издава специален ферман за производството на вкусни български суджуци. Много години по-късно – през 1861 – българска луканка е наградена със златен медал от Международното изложение в Торино, Италия. Няма как да не се гордеем с такава дълга и славна история, която е достойна да бъде продължена с още много световни успехи. Затова заедно с още 28 производители на сурово-сушени продукти у нас инициирахме създаването на сдружението „Традиционни сурово-сушени месни продукти”. Учредихме го по повод 15 годишния юбилей на Асоциацията на месопреработвателите в България (АМБ) – една от най-авторитетните български браншови организации, на която всички сме членове.

Новото сдружение „Традиционни сурово-сушени месни продукти” иска да защити пред Брюксел старите рецепти, технологията на производство и имената на традиционните български месни продукти като национална интелектуална собственост. С други думи не искаме никой друг освен българи да произвеждат едни от символите на националната ни кухня. А и ние знаем рецептите си най-добре, нали?

Ние знаем как да приготвим вкусна луканка, пастърма и всякакви други традиционни български специалитети. Хубавото прясно месо, традиционните подправки и уменията на майстора – тези три важни неща гарантират вкуса и качествата познати на поколения българи. Именно за тяхното присъствие ще следи сдружението.

Освен за осигуряването на вкусни месни специалитети, „Традиционни сурово-сушени месни продукти” ще подпомага и развитието на научните изследвания в областта на вкусните мезета, за да станат още по-апетитни и неустоими. Вярваме, че родните производители трябва да участват в промоционални програми, които да показват българските деликатеси на европейския и световен пазар, където със сигурност ще оценят интересните ни и вкусни продукти.

Ще питате как сдружението смята да патентова вкусната ни гордост луканката в Европа. Според законите на Европейския съюз само група производители могат да се борят за патентоването на даден продукт. Процедурата е следната: производителите представят документи, доказващи, че от дълги години вкусните мезета са създавани само в нашата страна. Трябва да се представи и уникалната рецепта. След като проверяващите се уверят, че всички документи са изрядни, ще публикуват във вестника на общността съобщение. В следващите шест месеца сдружението трябва да изчака възможни възражения от други държави, искащи да оспорят нашето право да произвеждаме традиционните български месни продукти – ако няма такива, върху продукта може да се поставя специално лого, което доказва уникалността му. Този знак не само доказва традициите, но и представлява двустранна гаранция за спазването на всички правила за получаване на качествено и вкусно мезе. От една страна самите компании ще създават добри продукти, а от друга специален контролен орган ще следи дали всички спазват правилата. По този начин любителите на сурово-сушени месни продукти може да са сигурни, че получават една и съща рецепта, вкус и качество.

Специално за случая поговорихме с Драгомир Илиев, главен технолог в Белла България, който ни разказа много интересни факти за създаването на обичаните от всички българи вкусни мезета. Драгомир е създал рецептурите на едни от най-популярните марки – LEKI, ПЕРЕЛИК и др. Той разкри, че достойните за патентоване луканки включват прясно нетлъсто телешко или говеждо и свинско месо. Сред основните подправки са кимион, червен и черен пипер, лют пипер, а при някои и кардамон и др., но за производството на качествена българска луканка, от която да си оближеш пръстите, е важен и срокът за сушене. Драгомир ни разкри, че в зависимост от диаметъра на деликатеса, сушенето продължава от 28 до 40 дни в климатизирана среда с температура от 12 до 15 градуса и влажност на въздуха около 80-75%.

Позната сред любителите на тънките мезета като марката символ на най-доброто качество и превъзходния вкус, „Перелик” продължава да създава най-желаните и очаквани продукти. Най-новото предложение е Родопска Сушеница „Перелик”.

Новият деликатес се подготвя от специално подбрани фино говеждо и свинско месо от бут, както и ситно нарязана сланина. За магията на превъзходния вкус допринасят традиционните подправки сол, черен пипер и кимион. И, за да бъде пълно кулинарното изкушение, Родопската Сушеница „Перелик”, прекарва 20 дни в сушилня със специално създадена за целта проветлива среда.

Така, с голямо желание, внимание и грижа за потребителите създадохме новия продукт с отлично качество и превъзходен вкус Родопската Сушеница „Перелик”.

Заслужава си да се опита, нали?

Знаете ли кой е правилният начин за консумиране на шпек салам? В сандвич, в пица или просто за мезе – нарязан и подреден прилежно в чинията….- ДА, така правим ние възрастните. Но след като получихме писмото на семейство Есови от град Дупница, вече сме на друго мнение.

Саламът се яде така, както на всеки му е най-вкусно – без прибори и без чиния така, както би направило едно дете. Малката Марина, за която ни писаха нейните родители и изпратиха нейна снимка е типичен пример за това, че когато харесваш нещо трябва да го имаш по начина, по който ти е най-вкусно.

«Здравейте,
Изпращаме Ви илюстрация на това как е правилно да се яде салам LEKI. Демонстрацията е от един малък почитател на салама – дъщеря ни Марина.
Марина Есова живее в Дупница, казва на всичко, което се яде „ам-ам”, включително и на шпек LEKI:)

Изпращаме Ви и нейна снимка със шпек LEKI.
Поздрави,
Десислава и Веско”