Интервюто е публикувано в “24 часа”
Венцислав Георгиев е на 44 години. През 1992 г. започва бизнес, докато следва индустриален мениджмънт в Техническия университет в София. Има три магистратури в областта на бизнес управлението.
Основава няколко компании за производство и търговия на хранителни продукти, които по-късно се обединяват в хранителния холдинг “Белла България” и най-големия логистичен център на Балканите – “Фреш Лоджик”.
Днес компаниите са част от холандския инвестиционен фонд “Импала Инвест Б.В.”, а Георгиев е сред акционерите и председател на Съвета на директорите на “Белла България”. Той е първият и единствен български мениджър, отличен от Европейската бизнес асамблея в Оксфорд като Мениджър на годината (2010).
- Г-н Георгиев, как работи един собственик на голяма компания за храни, каквато е “Белла България”, в кризата – вярно ли е, че днес мениджърите работят много, но никога не са имали толкова малка печалба?
- Така е. Новата епоха наложи нови стандарти и в работата, и в печалбите. Адаптацията е ключът към успеха. Моето мото е – днес е минало, а бъдещето идва много бързо. Постоянно срещаме нови предизвикателства. Но заедно с хората в компанията ги преодоляваме. Отворени сме към промените на пазара, към потребностите на партньорите и постоянно повишаващите се изисквания на потребителите.
Всеки бизнес се развива, за да печели. Но погледното в дългосрочен план, не печалбата е основното, а устойчивостта на развитието. Тази политика е успешната, развитието на “Белла България” го доказва и вярвам, че тя е общовалидна. Ние искаме да сме висококонкурентни не само в страната, но и на чуждите пазари. Постигаме го като предлагаме продукти с добавена стойност. Вече е традиция да разработваме нови категории в храните у нас.
- А какво яде в кризата българинът, от какво се отказва? “Белла България” е една от най-големите компании – производители на храни, и съм сигурен, че имате наблюдения и анализи.
- Логично е в условията на криза да се пести. При стоките от първа необходимост, каквито са храните, се наблюдава слаба промяна в модела на потребление. Българинът по-скоро намалява разходите за дрехи, електроуреди, почивки, но когато става дума за храна, в никакъв случай не е намалил изискванията и критичността си към етичността на компаниите производители.
Пазарът в България в момента е много ценово чувствителен и броят на потребителите, които търсят ниска цена, расте. Но не се правят компромиси с качеството на хранителните стоки. Този труден и на пръв поглед почти невъзможен баланс “Белла България” успява да постигне и това се доказва от запазването на пазарните й дялове в кризата. При потреблението по-скоро се наблюдава изменение от импулсивна покупка към предварително планирана, от растящите тенденции към ежедневни покупки в малък обем.
- По какво хранителният сектор усети кризата?
- Може да се каже, че в България хранителната индустрия се справя доста добре с кризата. Повечето месопреработвателни и млекопреработвателни предприятия са с кредити за модернизиране на производството и привеждането му в съответствие с европейските директиви. Намалялото потребление редуцира средствата за обслужване на тези заеми. За това допринася и междуфирмената задлъжнялост, която задържа капитали.
Кризата се усети и по скока в цените на суровините. А липсата на оборотни средства и капсулирането на банките към определени браншове в хранителния сектор допълнително утежняват обстановката.
- Как без турбуленция трябва да премине една компания през кризата – нови пазари, нови продукти, сваляне на цени, рекламни кампании, намаляване на служителите?
- Да се твърди, че някоя компания не е влязла в турболенция, най-малко ще е далеч от истината. По-важното е как да я овладее и да продължи развитието си в новите условия. Една компания трябва да е гъвкава, да планира съобразно реалностите на пазара, да има ориентираност към резултатите, да се фокусира върху желанията на потребителите, да работи в екип с хора, които са специалисти и са мотивирани, да се стреми да бъде изрядна – и пред данъчните институции, и пред контролните органи, и пред своите партньори, и пред обществото. Тоест новата епоха не понася “или”-тата, а налага модела на “и”-тата.
- Има различни мнения за стандарта “Стара планина”. Вие подкрепяте ли го и трябва ли да има държавни стандарти за производството на храни?
- Да, задължително. Аз съм твърдо “за” стандартите. Където ги има, няма хаос. Един етичен бизнес не може и не бива да търпи хаоса. Стандартът “Стара планина” е първата стъпка към новия ред, изискван от потребителите.
- Защо в България е така трудно да се прави производство?
- При производството на храни има много регулации, оказващи перфектните условия, качеството и проследяемостта на суровините и безопасността на продуктите.
Те са непосилни за много производители, свързани са с разход на ресурси и цялостна промяна в мисленето на преработвателите.
“Трудното”, за което ме питате, е комплекс от много показатели. Като започнем от машините и съоръженията, производствените халета, до хигиенните и дезинфекционните препарати. Всички те са продукт на европейски страни с в пъти по-голям стандарт. А продуктите, произведени от нас, предлагаме на местния пазар на в пъти по-ниска средна стойност. И въпреки това в българското производство на храни се инвестира. Продължава структурирането и устойчивото развитие на бранша.
- И как “Белла България” преодолява трудностите – вие произвеждате почти всички видове храни?
- Приехме идеята, че кризата е не само опасност, но и носител на възможности. Затова продължихме активно да лансираме нови продукти, като подобрихме планирането, повишихме ефективността и оптимизирахме разходите. Доказахме, че можем да преодоляваме предизвикателствата и дори да печелим от това. Създадохме нов модел за партньорство в областта на традиционната търговия и утвърдихме успешните практики в сферата на модерната търговия. Знаем, че за да расте бизнесът ни, нашите партньори също трябва да се радват на успехи.
- “Белла България” стана “Най-добра компания” на независимата неправителствена организация Европейска бизнес асамблея, Оксфорд, а серията детски месни продукти “Сачи за деца” бе отличена в националния конкурс “Иновации в хранителната промишленост”?
- Щастлив съм, че нашата компания е първият представител на българския бизнес, който получи международното отличие на Европейската бизнес асамблея от Оксфорд. По критериите на организацията наградата е доказателство за съвършенството във всички области и признание за постоянната загриженост към интересите на потребителите. Преди дни получихме и златна награда за глобален бизнес от Клуба на търговските лидери в Европа – Мадрид. През последните години получихме много международни признания. Но винаги най-голямо удовлетворение ни носи получаването на положителната оценка на потребителите.
Ние сме активно ангажирани с пълноценното развитие на българските деца. Повече от година работихме по проекта за първите функционални детски храни в страната “Сачи за деца”. Допитвахме се до родителите, проучвахме вкусовите предпочитания на децата и работихме в тясно сътрудничество с Българската педиатрична асоциация.
Изградихме и първите детски площадки “Белла” в различни населени места в страната, избрани отново от родителите. Знаем колко важно е децата ни да растат в сигурна среда, която да им позволява да се радват на детството си, и сме много щастливи да виждаме усмивките им, когато играят в детките кътове “Белла”.
- Кои отрасли могат да дръпнат икономиката, за да излезем по-бързо от кризата?
- Като представител на преработвателна компания, бих казал, че за нас е важно да се стимулира производството на суровини. Бихме искали да разчитаме изцяло на българско месо и мляко, с които да произвеждаме продуктите си. Парите на преработвателите, дадени за суровини, да остават в България. Това значи повече работни места, по-развито българско земеделие и повече ресурс за фермерите. Всичко това, ако се сбъдне, значи две неща – качествен продукт и ниска себестойност. Което носи другия ключ на една развита икономика – експорта, в който нашите браншове имат дългогодишни традиции, особено млечния.
- Бюджетът за догодина залага на износа като двигател на икономически ръст. Реално ли е това? “Белла България” ориентира ли се към износа?
- Имаме значително присъствие на чуждите пазари. Нашите продукти са много популярни в Румъния, където имаме собствена търговска структура. На този етап експортът на “Белла България” включва още много страни, между които Испания, Германия, Белгия, Дубай, Австралия, Турция, САЩ, Ливан, Ирак, но имаме още много работа по експорта. Заложили сме експанзия в тази посока.
- Шефът на НАП Красимир Стефанов заяви, че неплащането на данъци е станало национален спорт. Акциите на данъчните напоследък не създават ли усещането, че да си богат в България, е нередно?
- Нередно е да не си плащаш данъците, било повече или по-малко богат.
- Вие притеснявате ли се, че работите и печелите? Как да бъде разграничен бизнесът, който движи икономиката напред, и този, който стои на тъмно?
- Бизнесът, който представлявам, е позициониран точно под прожекторите. Но за съжаление не можем да се правим, че не съществува голям процент сива икономика в хранителния бранш. Мисля, че още може да се работи в тази посока.
За храните например ДДС е от значение. Ако е висок, дава възможности за увеличаване на сивия сектор. От една страна, това означава храни с неидентифициран произход и качество. Високата ставка е и стимул за фирми, които закупуват суровини от страни със значително по-ниска ставка, правят фиктивни продажби там и ги внасят у нас. Така лишават от приходи хазната и в дългосрочен план работят срещу развитието на обществото. От друга страна, се къса веригата за проследяемост на суровините, което не дава гаранция на потребителите за качеството. Понижаването на ДДС е доказан механизъм за намаляване на сивия сектор в хранителния бранш. Във Франция ДДС е 5,5%, във Великобритания – 5%, в Словения – 8,5%, в Холандия – 6%, в Германия и Полша – 7%. Ако ставката за храните се намали и у нас, крайният потребител ще получи възможността да избира само качествени и безопасни хранителни продукти, тъй като ще е спокоен за съдържанието и произхода на суровините. А хазната ще има гарантирани повишени приходи в абсолютна стойност.