Българските производители на хранителни продукти имат потенциал да утвърдят пазарните си позиции зад граница, единодушни са участниците във форума „Възможности и условия за търговия с храни и напитки на световните пазари”, организиран от ХВП днес в столицата. Като компания, която отбеляза двоен ръст на експорта за последната година „Белла България” се включи в събитието.
Повече за търговията с храни на световните пазари.
Интервюто е публикувано в “24 часа”
Венцислав Георгиев е на 44 години. През 1992 г. започва бизнес, докато следва индустриален мениджмънт в Техническия университет в София. Има три магистратури в областта на бизнес управлението.
Основава няколко компании за производство и търговия на хранителни продукти, които по-късно се обединяват в хранителния холдинг “Белла България” и най-големия логистичен център на Балканите – “Фреш Лоджик”.
Днес компаниите са част от холандския инвестиционен фонд “Импала Инвест Б.В.”, а Георгиев е сред акционерите и председател на Съвета на директорите на “Белла България”. Той е първият и единствен български мениджър, отличен от Европейската бизнес асамблея в Оксфорд като Мениджър на годината (2010).
- Г-н Георгиев, как работи един собственик на голяма компания за храни, каквато е “Белла България”, в кризата – вярно ли е, че днес мениджърите работят много, но никога не са имали толкова малка печалба?
- Така е. Новата епоха наложи нови стандарти и в работата, и в печалбите. Адаптацията е ключът към успеха. Моето мото е – днес е минало, а бъдещето идва много бързо. Постоянно срещаме нови предизвикателства. Но заедно с хората в компанията ги преодоляваме. Отворени сме към промените на пазара, към потребностите на партньорите и постоянно повишаващите се изисквания на потребителите.
Всеки бизнес се развива, за да печели. Но погледното в дългосрочен план, не печалбата е основното, а устойчивостта на развитието. Тази политика е успешната, развитието на “Белла България” го доказва и вярвам, че тя е общовалидна. Ние искаме да сме висококонкурентни не само в страната, но и на чуждите пазари. Постигаме го като предлагаме продукти с добавена стойност. Вече е традиция да разработваме нови категории в храните у нас.
- А какво яде в кризата българинът, от какво се отказва? “Белла България” е една от най-големите компании – производители на храни, и съм сигурен, че имате наблюдения и анализи.
- Логично е в условията на криза да се пести. При стоките от първа необходимост, каквито са храните, се наблюдава слаба промяна в модела на потребление. Българинът по-скоро намалява разходите за дрехи, електроуреди, почивки, но когато става дума за храна, в никакъв случай не е намалил изискванията и критичността си към етичността на компаниите производители.
Пазарът в България в момента е много ценово чувствителен и броят на потребителите, които търсят ниска цена, расте. Но не се правят компромиси с качеството на хранителните стоки. Този труден и на пръв поглед почти невъзможен баланс “Белла България” успява да постигне и това се доказва от запазването на пазарните й дялове в кризата. При потреблението по-скоро се наблюдава изменение от импулсивна покупка към предварително планирана, от растящите тенденции към ежедневни покупки в малък обем.
- По какво хранителният сектор усети кризата?
- Може да се каже, че в България хранителната индустрия се справя доста добре с кризата. Повечето месопреработвателни и млекопреработвателни предприятия са с кредити за модернизиране на производството и привеждането му в съответствие с европейските директиви. Намалялото потребление редуцира средствата за обслужване на тези заеми. За това допринася и междуфирмената задлъжнялост, която задържа капитали.
Кризата се усети и по скока в цените на суровините. А липсата на оборотни средства и капсулирането на банките към определени браншове в хранителния сектор допълнително утежняват обстановката.
- Как без турбуленция трябва да премине една компания през кризата – нови пазари, нови продукти, сваляне на цени, рекламни кампании, намаляване на служителите?
- Да се твърди, че някоя компания не е влязла в турболенция, най-малко ще е далеч от истината. По-важното е как да я овладее и да продължи развитието си в новите условия. Една компания трябва да е гъвкава, да планира съобразно реалностите на пазара, да има ориентираност към резултатите, да се фокусира върху желанията на потребителите, да работи в екип с хора, които са специалисти и са мотивирани, да се стреми да бъде изрядна – и пред данъчните институции, и пред контролните органи, и пред своите партньори, и пред обществото. Тоест новата епоха не понася “или”-тата, а налага модела на “и”-тата.
- Има различни мнения за стандарта “Стара планина”. Вие подкрепяте ли го и трябва ли да има държавни стандарти за производството на храни?
- Да, задължително. Аз съм твърдо “за” стандартите. Където ги има, няма хаос. Един етичен бизнес не може и не бива да търпи хаоса. Стандартът “Стара планина” е първата стъпка към новия ред, изискван от потребителите.
- Защо в България е така трудно да се прави производство?
- При производството на храни има много регулации, оказващи перфектните условия, качеството и проследяемостта на суровините и безопасността на продуктите.
Те са непосилни за много производители, свързани са с разход на ресурси и цялостна промяна в мисленето на преработвателите.
“Трудното”, за което ме питате, е комплекс от много показатели. Като започнем от машините и съоръженията, производствените халета, до хигиенните и дезинфекционните препарати. Всички те са продукт на европейски страни с в пъти по-голям стандарт. А продуктите, произведени от нас, предлагаме на местния пазар на в пъти по-ниска средна стойност. И въпреки това в българското производство на храни се инвестира. Продължава структурирането и устойчивото развитие на бранша.
- И как “Белла България” преодолява трудностите – вие произвеждате почти всички видове храни?
- Приехме идеята, че кризата е не само опасност, но и носител на възможности. Затова продължихме активно да лансираме нови продукти, като подобрихме планирането, повишихме ефективността и оптимизирахме разходите. Доказахме, че можем да преодоляваме предизвикателствата и дори да печелим от това. Създадохме нов модел за партньорство в областта на традиционната търговия и утвърдихме успешните практики в сферата на модерната търговия. Знаем, че за да расте бизнесът ни, нашите партньори също трябва да се радват на успехи.
- “Белла България” стана “Най-добра компания” на независимата неправителствена организация Европейска бизнес асамблея, Оксфорд, а серията детски месни продукти “Сачи за деца” бе отличена в националния конкурс “Иновации в хранителната промишленост”?
- Щастлив съм, че нашата компания е първият представител на българския бизнес, който получи международното отличие на Европейската бизнес асамблея от Оксфорд. По критериите на организацията наградата е доказателство за съвършенството във всички области и признание за постоянната загриженост към интересите на потребителите. Преди дни получихме и златна награда за глобален бизнес от Клуба на търговските лидери в Европа – Мадрид. През последните години получихме много международни признания. Но винаги най-голямо удовлетворение ни носи получаването на положителната оценка на потребителите.
Ние сме активно ангажирани с пълноценното развитие на българските деца. Повече от година работихме по проекта за първите функционални детски храни в страната “Сачи за деца”. Допитвахме се до родителите, проучвахме вкусовите предпочитания на децата и работихме в тясно сътрудничество с Българската педиатрична асоциация.
Изградихме и първите детски площадки “Белла” в различни населени места в страната, избрани отново от родителите. Знаем колко важно е децата ни да растат в сигурна среда, която да им позволява да се радват на детството си, и сме много щастливи да виждаме усмивките им, когато играят в детките кътове “Белла”.
- Кои отрасли могат да дръпнат икономиката, за да излезем по-бързо от кризата?
- Като представител на преработвателна компания, бих казал, че за нас е важно да се стимулира производството на суровини. Бихме искали да разчитаме изцяло на българско месо и мляко, с които да произвеждаме продуктите си. Парите на преработвателите, дадени за суровини, да остават в България. Това значи повече работни места, по-развито българско земеделие и повече ресурс за фермерите. Всичко това, ако се сбъдне, значи две неща – качествен продукт и ниска себестойност. Което носи другия ключ на една развита икономика – експорта, в който нашите браншове имат дългогодишни традиции, особено млечния.
- Бюджетът за догодина залага на износа като двигател на икономически ръст. Реално ли е това? “Белла България” ориентира ли се към износа?
- Имаме значително присъствие на чуждите пазари. Нашите продукти са много популярни в Румъния, където имаме собствена търговска структура. На този етап експортът на “Белла България” включва още много страни, между които Испания, Германия, Белгия, Дубай, Австралия, Турция, САЩ, Ливан, Ирак, но имаме още много работа по експорта. Заложили сме експанзия в тази посока.
- Шефът на НАП Красимир Стефанов заяви, че неплащането на данъци е станало национален спорт. Акциите на данъчните напоследък не създават ли усещането, че да си богат в България, е нередно?
- Нередно е да не си плащаш данъците, било повече или по-малко богат.
- Вие притеснявате ли се, че работите и печелите? Как да бъде разграничен бизнесът, който движи икономиката напред, и този, който стои на тъмно?
- Бизнесът, който представлявам, е позициониран точно под прожекторите. Но за съжаление не можем да се правим, че не съществува голям процент сива икономика в хранителния бранш. Мисля, че още може да се работи в тази посока.
За храните например ДДС е от значение. Ако е висок, дава възможности за увеличаване на сивия сектор. От една страна, това означава храни с неидентифициран произход и качество. Високата ставка е и стимул за фирми, които закупуват суровини от страни със значително по-ниска ставка, правят фиктивни продажби там и ги внасят у нас. Така лишават от приходи хазната и в дългосрочен план работят срещу развитието на обществото. От друга страна, се къса веригата за проследяемост на суровините, което не дава гаранция на потребителите за качеството. Понижаването на ДДС е доказан механизъм за намаляване на сивия сектор в хранителния бранш. Във Франция ДДС е 5,5%, във Великобритания – 5%, в Словения – 8,5%, в Холандия – 6%, в Германия и Полша – 7%. Ако ставката за храните се намали и у нас, крайният потребител ще получи възможността да избира само качествени и безопасни хранителни продукти, тъй като ще е спокоен за съдържанието и произхода на суровините. А хазната ще има гарантирани повишени приходи в абсолютна стойност.
Компанията се присъедини към Клуба на търговските лидери
Председателят на Клуба на търговските лидери Арсенио Родригес връчи наградата на оперативния директор на „Белла България” Милтос Триантафилу
„Белла България” е първият представител на българския бизнес, получил признание от една от най-влиятелните международни организации – Клуба на търговските лидери (Испания). Най-големият производител на хранителни продукти в страната беше избран за носител на „Златната награда за бизнес постижения” от членовете на Клуба – над 7 500 представители от 120 страни.
Юбилейният трофей, посветен на 20-та годишнина на организацията, бе връчен на Главния оперативен директор на „Белла България” Милтос Триантафилу лично от председателя на Клуба Арсенио Родригес и посланика на Република България в Кралство Испания Н.Пр. Христо Георгиев. Като носител на отличието, „Белла България” спечели мястото си в Клуба. Получаването на правото на членството е признание за успешното бизнес развитие на компаниите и прилагането на стандартите за качество.
„С тази награда ние признаваме световното ниво на управление на бизнеса във вашата компания. Адмирираме бизнес практиките на „Белла България” като най-добри за повишаване на пазарната конкурентоспособност на компанията”, сподели по време на церемонията по официалното връчване на наградата Арсенио Родригес.
Сред гостите на събитието бяха представители на дипломатическите мисии в Кралство Испания и международните бизнес среди.
4 марки на „Белла България” влязоха в топ 6 сред хранителните продукти
БЕЛЛА е най-любимата българска марка у нас, показват резултатите от онлайн класацията на сп. „БГ Бизнес Бюлетин” – „Любимите марки”. С подкрепата на 1 331 от общо 3 254 потребители, дали своя глас за различните марки, БЕЛЛА зае първото място сред родните брандове и престижното второ място сред най-популярните три марки в категория „Хранителни продукти”, където се конкурираше с Milka и Danone. Останалите три позиции в класацията на първите шест най-любими марки в категорията „Хранителни продукти” отново се заемат от марки на „Белла България” – LEKI, САЧИ и Tommi.
„Много сме щастливи, че българските потребители посочиха БЕЛЛА за най-любимата българска марка. За нас това е най-желаната награда”, каза маркетинг мениджърът в „Белла България” АД Владислав Лазаров.
„За разлика от други класации, „Любимите марки” не разчита на жури при номинациите – те са свободни, основани единствено на потребителските предпочитания и не включват специални пазарни критерии. „Любимите марки” представя не експертното, а потребителското мнение за брандинга”, споделят организаторите.
БЕЛЛА е марката, която се радва на широка приемственост не само у нас, но и в чужбина. Тя е търсена и предпочитана от потребителите в Румъния, Гърция, Македония, Словакия, Италия, Испания, Португалия, Франция, Белгия, Германия, Холандия, Великобритания.
Марката БЕЛЛА е създадена и развита през 1997 г. Първият продукт, произведен под този бранд е превърналото се в класика бутер тесто БЕЛЛА. Успехът, който постига за кратък период от време, отваря нови хоризонти пред марката и тя започва активно да развива своето портфолио. Последователно в списъка на продуктите се появяват точени кори, маргарин, бутер банички с различни пълнежи. Така, само за няколко години, БЕЛЛА печели доверието на потребителите и се превърща в синоним за качество. Следвайки световните тенденции на пазара тя постепенно се ориентира към предлагането на все по-нови и иновативни продукти. През 2007 г. в асортимента на БЕЛЛА бяха включени готовите баници от точени кори и бутер тесто. С тези предложения от типа „удобни продукти”, БЕЛЛА първа въвежда подобен тип продукти на българския пазар.
Loading ...